Отидете в съдържанието
Абонамент за имейли

Конференциите на представителите на правителствата на държавите членки се свикват за обсъждане и одобряване на промени в Договорите за ЕС. Тези срещи са известни още като „междуправителствени конференции“ (МПК).

Преди Договорът от Лисабон да влезе в сила през 2009 г., това беше единствената процедура за преразглеждане на Договорите. Сега тя се нарича „обикновена процедура за преразглеждане“.

Последни междуправителствени конференции

МПК от 2007 г.

Междуправителствената конференция, свикана по инициатива на Европейския съвет през юни 2007 г., беше натоварена с изготвянето на договор за реформа, който „да повиши ефективността и демократичната легитимност на разширения Съюз, както и съгласуваността на неговата външна дейност“.

Конференцията доведе до приемането на Договора от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г.

След влизането в сила на Договора от Лисабон, Договорът за Европейския съюз, Договорът за функционирането на Европейския съюз и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия бяха консолидирани.

МПК от 2004 г.

Свиканата през октомври 2003 г. МПК обсъди „проекта на Договор за създаване на Конституция на Европа“, който беше изготвен от Европейския конвент.

Конституцията, която беше подписана от лидерите от ЕС през октомври 2004 г., имаше за цел да замести с един документ всички съществуващи договори.

Тя не беше ратифицирана от всички страни от ЕС и не влезе в сила.

Преразглеждане на Договорите за ЕС

Обикновена процедура за преразглеждане

Тя позволява на всяка държава членка, на Комисията или на Европейския парламент да внесат в Съвета предложение за промяна на договор, като Съветът на свой ред представя предложението на Европейския съвет. Уведомяват се националните парламенти.

Ако мнозинство от държавите членки в Европейския съвет са „за“ разглеждането на предложение за промяна на договор, председателят на Европейския съвет свиква „конвент“. Предварително се извършват консултации с Европейския парламент и с Комисията. С Европейската централна банка се правят консултации, ако се засягат парични въпроси.

Конвентът, в който влизат представители на националните парламенти, държавни или правителствени ръководители, членове на Европейския парламент и Европейската комисия, обсъжда проекта за промени в Договорите. Неговите препоръки се приемат с консенсус и след това се изпращат на МПК.

Съществува възможност, ако предложените промени не оправдават свикването на конвент, Европейският съвет, със съгласието на Европейския парламент, да гласува с обикновено мнозинство това да не стане и да определи собствени условия за МПК.

МПК се свиква от председателя на Европейския съвет и взема решенията за промяна на Договорите с единодушие.

Опростена процедура за преразглеждане

Договорът от Лисабон въведе ускорена процедура за изменение на политиките и вътрешните действия на ЕС, известна като „опростена процедура за преразглеждане“. Тя не изисква свикване на конвент или на МПК.

Промените се приемат с единодушие от Европейския съвет след консултация с Европейския парламент и с Комисията. С Европейската централна банка се правят консултации, ако промените засягат парични въпроси.

Решението не влиза в сила, докато не се одобри от всички държави членки.

Тази процедура не може да се използва за увеличаване на правомощията на ЕС.

Обикновена законодателна процедура

Тази процедура за вземане на решение се използва в около 85 области на политиките на ЕС

Специални законодателни процедури

Има 2 специални законодателни процедури: одобрение и консултация.

Клаузи за преход

Т. нар. „клаузи за преход“ позволяват на Европейския съвет в определени области на политиките да заменя гласуването с единодушие в Съвета на Европейския съюз с гласуване с квалифицирано мнозинство.

Европейският съвет може също да реши да прехвърли някои области на политиките от специалната законодателна процедура към обикновената законодателна процедура, известна като „съвместно вземане на решение“, при която Съветът на ЕС изпълнява законодателни функции съвместно с Европейския парламент.

И в двата случая Европейският съвет действа с единодушие и с одобрението на Европейския парламент. В срок от 6 месеца националните парламенти могат да наложат вето върху решенията, като по този начин не позволяват влизането им в сила.

Освен това ограничен брой разпоредби на договорите могат да се преразглеждат чрез други процедури.